Потенциални инвеститори на посещение в България с интерес към летище „Русе“

 

Посредници на една от европейските авиокомпании пристигнаха в България за оглед на летище „Русе“. Делегацията, която е на посещение в Русе по покана и инициатива на евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, бе посрещната от кмета на общината Пламен Стоилов и народния представител Пламен Нунев.

Основна цел на двудневното посещение в Русе бе да се проучи възможността гражданското летище в града да бъде възобновено, като се превърне в пътнически и карго център за региона. Част от програмата включваше оглед на летището, пътническия терминал, полосата за излитане и кацане, пътеките за рулиране, площадките за престой, прилежащата инфраструктура, както и посещение на пристанището в дунавския град.

Една от обсъдените възможности по време на посещението са нужните инвестиции в летище „Русе“, които ще позволят то да обслужва вътрешни полети до София и международни товарни полети. Според представените на инвеститорите анализи, почти 1000 души пътуват между Русе и София ежедневно. Предварителните разчети показват, че ще са необходими малко над 28 млн. евро.

Преимущество на летището е географското му положение, което е предпоставка за изграждането на мултимодален транспортен център за товарен транспорт между летището, пристанището, сухопътен и железопътен транспорт. През Русе минават два европейски транспортни коридора – 7 и 9.

 

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Андрей Новаков поиска подкрепа за малките общини от Европейската инвестиционна банка

Андрей Новаков, евродепутат от ГЕРБ/ ЕНП, поиска подкрепа за малките общини от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Това се случи по време на среща между него и Вазил Худак, вицепрезидент на ЕИБ, отговорен за Централна и Източна Европа, включително и за България.

В качеството си на автор на доклада за бъдещето на европейските инвестиции в транспорта, Новаков бе на еднодневно посещение в базираната в Люксембург институция.

Новаков и Худак се обединиха около идеята за първоначално проучване на техническите възможности за обособяване на финансиране за развитие на малките общини в най-новите страни членки на Европейския съюз (ЕС). Целта е това да се случи по време на българското председателство. Такива фондове ще подкрепят стратегически инфраструктурни проекти. За последните няколко години, нвестициите на ЕИБ за транспортни проекти в България са на обща стойност от близо 400 млн. лв.

Идеята е градовете да получават и експертна подкрепа за развитие на интегрирани градски стратегии за следващия програмен период, включително за устойчива транспортна инфраструктура, както и да намерят правилната комбинация от финансиране за тях. Това ще позволи повишаване на работния капацитет на общините, за да се възползват максимално, както от кохезионните средства, така и от допълнителните възможности, които ЕС предоставя.

В рамките на визитата си, Андрей Новаков се срещна още с Матю Бертранд, отговорен за инструментите на Европейската инвестиционна банка, финансиращи инфраструктурни проекти.

Евродепутатът разговаря също така и с Марк Мауини от звеното за техническа помощ и подкрепа на проекти.

 

 

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Андрей Новаков внася доклад в ЕП за ефекта от европейското финансиране за магистрали и жп линии в България и ЕС

Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков ще бъде автор и вносител на доклад на Европейския парламент (ЕП) относно ефекта от инвестициите за транспортна инфраструктура в България и Европейския съюз.

Докладът, който ще бъде внесен и гласуван по време на българското председателство и ще бъде включен в разискванията за следващия програмен период, ще обхваща всички европейски проекти за изграждане на пътища и жп линии. Документът трябва да бъде внесен в Комисията по регионално развитие на ЕП през февруари, а през май да бъде гласуван в пленарна зала.

Основаната роля на доклада, който Андрей Новаков ще изготви, е да анализира и оцени доколко инвестициите от европейските фондове за транспорт са ефективни и са допринесли за подобряването живота на хората в развиващите се региони.

Освен оценка на вече завършени проекти и дейности, докладът ще отправи и препоръки за бъдещето на европейското финансиране в транспортния сектор.

Plenary session week 43 2017 in Strasbourg – General budget of the European Union for 2018

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Евродепутатът Андрей Новаков: ЕС трябва да осигури €10 млрд. годишно за транспортна инфраструктура след 2020г.

Първото събитие за бъдещето на европейското финансиране в транспортна инфраструктура се проведе в София по инициатива на Андрей Новаков, евродепутат от ЕНП/ ГЕРБ. Форумът събра над 100 представители на строителния бизнес, общините, консултантски компании и браншови организации. Събитието бе открито от евродепутата, зам.-министъра на транспорта Ангел Попов и генералния директор на Европейската железопътна асоциация – Филип Ситроен.

„Беше важно точно днес и точно от София да тръгне дебатът за това, колко, къде и как Европейският съюз ще инвестира. България получава над 4 млрд. лв. европейски средства за транспортна инфраструктура и всеки финансиран проект е от жизнено значение за регионите ни“, заяви Новаков след края на събитието.

Според евродепутата, след 2020г. европейското финансиране за транспорт трябва да се базира на отчитане качеството на инфраструктурата, а Европейската комисия трябва да оценява потребностите на ниво 28 области в България. Колкото по-слабо развит е един регион, толкова по-голям европейски бюджет трябва да бъде заделен и толкова по-ниско трябва да е националното съфинансиране.

Сред  участниците в събитието бяха Оливие Сила, директор на отдел „Инвестиции в транспорта“ в Европейската комисия, Кристобал Милан де ла Ластра, началник отдел на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA), Матю Бертранд, мениджър транспортни инвестиции в Европейска инвестиционна банка, както и инвеститори от водещи европейски компании.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Андрей Новаков пред транспортния комисар: Директивата за командированите работници да изключва товарния транспорт до решаването на проблемите, които създава

Необходим е много по-задълбочен граждански диалог от страна на Европейската комисия както с фирмите-превозвачи, така и със синдикалните организации на заетите в тях.

Необходим е много по-задълбочен граждански диалог от страна на Европейската комисия както с фирмите-превозвачи, така и със синдикалните организации на заетите в тях.

Директивата за командированите работници не бива да обхваща заетите в транспортния сектор, докато не бъдат създадени условия и подходяща инфраструктура за това. Такава позиция изрази евродепутатът (ГЕРБ/ЕНП) Андрей Новаков при срещата си с еврокомисаря по транспорт Виолета Булц.

По време на разговора, Новаков представи притесненията, които българските превозвачи имат по отношение на планираните законодателни промени в сектора.

Според Новаков, задължението транспортните компании да предоставят хотелско настаняване за водачите  и престой на камионите на охраняеми паркинги не може да бъде приложено, докато такава инфраструктура не бъде създадена и гарантирана навсякъде по международните транспортни коридори.

Евродепутатът подчерта, че настоява за изграждането на такава допълнителната инфраструктура да се случва само с европейски средства към вече съществуващия бюджет на страните членки. Транспортният бранш в България е един от най-бързо развиващите се в страната, с принос към повишената заетост и икономическия ръст, което изисква внимателен подход в регулациите за него и избягване на натоварване с излишна бюрокрация.

В рамките на срещата стана ясно още, че е необходим много по-задълбочен граждански диалог от страна на Европейската комисия както с фирмите-превозвачи, така и със синдикалните организации на заетите в тях, с цел да бъдат изяснени детайлите около предложенията в новия законодателен пакет „Мобилност“.

От своя страна, Комисар Булц поясни, че остава отворена за нови предложения от страна на заинтересованите страни за допълнително подобряване на предложените промени в пакет „Мобилност“.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Андрей Новаков: Директивата за командированите работници не бива да обхваща транспортния сектор

В позицията си, изпратена до вносителя на становището, Новаков изтъква, че част разпоредбите са противоречиви и биха изложили на риск и финансови затруднения много от българските и източноевропейски превозвачи.

В позицията си, изпратена до вносителя на становището, Новаков изтъква, че част разпоредбите са противоречиви и биха изложили на риск и финансови затруднения много от българските и източноевропейски превозвачи.

Предложената от Европейската комисия директива за командированите работници, част от законодателния пакет „Европа в движение“, не бива да обхваща заетите в транспортния сектор. За това се обяви евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) преди публичното обсъждане на предложените мерки, което ще се проведе в Комитета на регионите.

В позицията си, изпратена до вносителя на становището, Новаков изтъква, че част от разпоредбите са противоречиви и биха изложили на риск и финансови затруднения много от българските и източноевропейски превозвачи. Според него, на практика е неприложимо предложението водач на тежкотоварен автомобил, преминал през пет държави, за повече от три дни във всяка, да се осигурява по пет различни законодателства и ставки. „Освен излишна бюрокрация, това би довело и до толкова допълнителни разходи, че малко български компании биха оцелели“, коментира още той. Друго спорно предложение би задължило шофьорите да изоставят камионите и товарите си на всеки три седмици, за да се върнат за поне седмица в собствената си страна.

Целта на провеждащите се публични консултации в Комитета на регионите е да се получи обратна връзка от заинтересованите страни относно предлаганите мерки. Така позициите на превозвачи, неправителствени организации, синдикати и браншови камари ще бъдат взети под внимание при финализирането на окончателния вариант на законодателното предложение.

Пакетът за мобилност, състоящ се от няколко законодателни акта, сред които и така полемичната директива за командированите работници, предстои да влезе за разглеждане в Европейския парламент през декември, давайки официално старт на дебата по темата.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Андрей Новаков предложи увеличаване на европейския бюджет с €44 млн. за инфраструктура и иновации

ЕС отпуска още €6 млрд. за инфраструктура

„Допълнителното финансиране за пътна инфраструктура и иновации трябва да е приоритет в бюджета на ЕС за следващата година.“

Изменения за над 44 милиона евро внесе в проектобюджета на ЕС евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков. Те предвиждат увеличаване на плащанията по няколко европейски програми, финансиращи проекти в транспортната инфраструктура и иновациите.

„Допълнителното финансиране за пътна инфраструктура и иновации трябва да е приоритет в бюджета на ЕС за следващата година. Целта е в страната ни да могат да се финансират повече от добрите проекти в тези две направления. Данните сочат, че България има повече качествени проекти, отколкото Комисията може да финансира.“, коментира Новаков след провелото се обсъждане по време на заседанието на Европейския парламент вчера.

Според евродепутата, само през 2016г. по линия на Инструмента за свързаност в Европа България има 6 подадени подходящи инфраструктурни проекти на стойност  150 млн. евро. От тях са одобрени 5 на стойност 112 млн. евро. Към юли тази година страната ни е получила над 46 млн. евро по линия на програма „Хоризонт 2020“, която финансира чрез грантове млади учени, някои от най-големите университети, БАН и малки и средни предприятия.

Една от поправките в размер на 2.5 млн. евро e в подкрепа на програмата за защита на интересите, сигурността и информираността на потребителите. Тя е внесена съвместно с евродепутата Емил Радев. Сред предложенията на Новаков е и увеличаване на бюджета на програма „Креативна Европа“, която финансира проекти в сферата на културата и аудиовизуалните изкуства.

Предложенията предстоят да бъдат гласувани в Комисията по бюджети към Европейския парламент. През ноември поправките ще бъдат защитавани по време на преговорите със Съвета и с Европейската Комисия, за да станат част от разходите на ЕС през 2018 година.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

България е на второ място по инвестиции от плана „Юнкер“ като процент от БВП

Евродепутатът Андрей Новаков разказва пред Кмета. bg за възможностите, от които могат да се възползват общините в България от плана „Юнкер“. Преди дни Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) организира конференция по темата. 

-Г-н Новаков, какви възможности предлага планът „Юнкер“ за българските общини? 

-Преди да стигнем до това какви и колко, въпросът ви казва много – има такива възможности и те са различни от познатите дотук и идват в допълнение. Преди да кажем на кметовете как да ползват плана, нека видим как се справя той. Към края на декември 2016г. планът „Юнкер“ постигна над 50% от предварително начертаната цел от 315 млрд. евро очаквани инвестиции до края на 2017г. Още преди края на 2016г. реално над 500 компании в България се бяха възползвали от предлаганото чрез посредници финансиране по линия на плана „Юнкер“. Този успех се дължи предимно на 10 транзакции, сред които споразуменията с банкови финансови посредници за предоставяне на финансиране на малките и средни предприятия в България. В това число беше подписано и споразумение с Българската банка за развитие в размер на 150 млн. евро за предоставяне на заеми за малки и средни предприятия и компании със средна пазарна капитализация.

Друг факт е, че трябва да ставаме все по-добри в работата си с инструменти като плана. И ако днес се казва „Юнкер“, ЕСФИ и прочее, утре името може да е друго, но подходът ще продължи да се развива в тази посока. Все повече гласове има в подкрепа на това по-голяма част от парите на ЕС за сближаване да се предоставят чрез финансови инструменти за сметка на добре познатите у нас оперативни програми. Аз считам, че това не бива да става, но за да вземем максимума от всеки лев европейско финансиране, бързо трябва да привикнем и към този тип финансиране. Ако не се адаптираме, ще загубим.

Има и положителна страна, която осветлява ползите на българските общини от плана „Юнкер“. По време на срещите ми миналата година с вицепрезидентите на Европейската инвестиционна банка, както и с Илияна Цанова, заместник-изпълнителен директор на ЕФСИ, стана ясно, че страната ни е на второ място по привлечени инвестиции от плана като процент от БВП. По отношение на големи проекти в Източна Европа наблюдаваме изоставане от общия напредък по него. Отчасти това се дължи на необходимата на терен техническа помощ от страна на ЕИБ. Точно този въпрос обсъдих с вицепрезидента на Банката Файол. Радвам се, че само месец след това страната ни и Банката подписаха меморандум за създаването на платформа за техническа помощ, насочена към изпълнителната власт и бъдещите проекти по плана „Юнкер“. Това означава, че всеки с добра идея за проект ще може да получи качествен съвет дали и как може да се финансира.

– Какъв е пътят те да се възползват от тях и за какви проекти? По-активни ли са по плана „Юнкер“ местните власти в други европейски страни?

-Общините могат да са преки и непреки бенефициенти по плана, но има и особености. Финансирането по линия на ЕИБ е на базата на финансови инструменти, при които важат с много голяма тежест пазарните принципи. В това число добавям и икономии от мащаба. Това означава, че колкото по-голяма община е бенефициент, толкова по-добра позиция има целият проект. Това е валидно за целия ЕС, както и за България. Оттук следва, че за да има успешен проект една община, той трябва да е разработен от гледната точка на компания по всички правила на пазара-да е рентабилен, да е достатъчно добър, че да генерира печалба и да върне инвестираното в него. Такъв пример би бил почти всеки проект в сферата на туризма. Голяма част от социална, здравна и градска инфраструктура не е удачен приоритет за инвестиции чрез финансов инструмент. Тротоарът, улицата и фасадата на сграда не могат да генерират възвръщаемост и печалба.

В ЕС не са много общините като единичен бенефициент, но въпреки това има успешни примери. Конкретен такъв е проект за енергийна ефективност на жилищни сгради във Финландия, подкрепен от плана „Юнкер“. 150 млн. евро се очаква да привлекат над 320 млн. евро допълнителни инвестиции. Основна роля в проекта играе частна компания. Друг пример е общината в Лисабон,  Португалия, която ползва 250 млн. евро инвестиции от ЕФСИ за съфинансиране на инвестиционния си план до 2020г. при преференциални условия. Щом Лисабон може да използва плана за пряко съфинансиране на инвестиционната си програма, аз не виждам пречка всеки кмет в България да обмисли какво може да направи с този инструмент. Имаме кметове и общини, които натрупаха достатъчно опит и самочувствие в работата си с европейски пари и не бива сами да се ограничаване. Достатъчно е един смел проект да бъде успешно реализиран с подкрепата на ЕФСИ и останалите ще са въпрос на месеци.

Общините в България могат да се възползват от ЕФСИ и непряко. Предимно това се наблюдава към момента. Например, с предоставеното финансиране се подпомага бизнесът, който е базиран в дадена община. Колкото повече бизнес от същата тази община успее да се възползва от финансирането, толкова по-добре за икономиката на местно ниво. Повече приходи от данъци, повече работни места и по-малко безработица. Същото е и с транспортна, енергийна или комуникационна инфраструктура, финансирана от плана „Юнкер“. В този ред на мисли, целенасочена политика на общините за насърчаване на местния бизнес да кандидатства по плана, придружено с добра разяснителна кампания, ми се струва удачен подход. Или поне за кметовете, които припознават развитието на местната икономика като приоритет.

-Има ли интерес до момента от общини?

-От общо 149 проекта, подадени през инвестиционния портал на ЕИБ, 7 са български. Сред тях са пътят Ботевград-Видин на стойност 450 млн. евро и обновяване на варненското пристанище на стойност около 430 млн. евро. Има и един подаден от държавното дружество  „Електроенергиен системен оператор“ за изграждането на 110 км нов далекопровод на стойност около 57 млн. лева. Липсата на проект, пряко подаден от община, не следва да се разглежда като драматичен проблем.

Опитът, както от миналия, така и от настоящия програмен период показва, че финансовите инструменти, включително и ЕФСИ, напредват по-бързо в икономически по-силните региони. Това се случва поради две причини. Първо, бизнес средата и банковият сектор са по-добре развити и бизнесът работи по-успешно с дълговото финансиране от ЕС. Второ, икономически по-силните региони разполагат с ограничено грантово финансиране, защото то е предвидено за останалите региони в ЕС.

Има и друг аргумент общините не само в България, но и в целия ЕС да подхождат с резерви към използването на финансови инструменти – стремеж към добра финансова позиция, и избягването на прекомерен дълг.

-През новия програмен период българските общини на кои европейски програми залагат и защо?

-Българските общини по-скоро имат фокус към грантовото финансиране по линия на оперативните програми.  Програмирането на периода до 2020г. активно обхвана и българските общини, които заложиха проектите си за финансиране още преди старта. Финансирането е осигурено преди началото и стабилността и предвидимостта на инвестициите са абсолютни.

Ключови оперативни програми са „Транспорт и транспортна инфраструктура“, „Региони в растеж“, „Иновации и конкурентоспособност“, „Развитие на човешките ресурси“ и „Околна среда“. По тези програми се наблюдава най-голям брой договори и реално изплатени средства. Към днешна дата България е договорила 35% от бюджета си по оперативните програми или 7 млрд. лв. (включва национално съфинансиране). Още по-важно е, че реално сме  изплатили 7.5% от бюджета ни до 2020г.

Интервюто е публикувано в Кмета.бг с позволението на редакцията

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail