Андрей Новаков: България е облагодетелствана и в трите сценария на ЕК за бъдещето на бюджета

„България е облагодетелствана и в трите сценария на Европейската комисия (ЕК) за бъдещето на европейския бюджет. Публикуваното предложение на ЕК означава, че сме крачка по-близо до запазване на досегашното финансиране в по-бедните региони“, коментира Андрей Новаков, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП по време на среща с кметове и представители на общини от Югозападна България, провела се в Благоевград. Реакцията е по повод на публикуваната вчера визия на ЕК за многогодишния бюджет на Европейския съюз за периода 2021-2027 г.

По думите на Новаков, всеки сценарий предвижда различен размер на инвестициите чрез кохезионната политика, както и различен брой държави, които ще се възползват след 2020 г. Така например, при съкращение на сегашните инвестиции от 370 млрд. евро на 246 млрд. евро, държави като Германия, Франция, Италия и Испания няма да могат да се възползват от кохезията. В същото време, финансирането за България по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд ще бъде запазено.

Според евродепутата, визията на ЕК идва в резултат на подготовката на Българското председателство през 2017 г. и свършената работа от старта му досега.

ЕК ще публикува финалното предложение най-късно в началото на май 2018 г. и очаква година по-късно европейските лидери да постигнат съгласие по многогодишния бюджет.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Андрей Новаков внася доклад в ЕП за ефекта от европейското финансиране за магистрали и жп линии в България и ЕС

Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков ще бъде автор и вносител на доклад на Европейския парламент (ЕП) относно ефекта от инвестициите за транспортна инфраструктура в България и Европейския съюз.

Докладът, който ще бъде внесен и гласуван по време на българското председателство и ще бъде включен в разискванията за следващия програмен период, ще обхваща всички европейски проекти за изграждане на пътища и жп линии. Документът трябва да бъде внесен в Комисията по регионално развитие на ЕП през февруари, а през май да бъде гласуван в пленарна зала.

Основаната роля на доклада, който Андрей Новаков ще изготви, е да анализира и оцени доколко инвестициите от европейските фондове за транспорт са ефективни и са допринесли за подобряването живота на хората в развиващите се региони.

Освен оценка на вече завършени проекти и дейности, докладът ще отправи и препоръки за бъдещето на европейското финансиране в транспортния сектор.

Plenary session week 43 2017 in Strasbourg – General budget of the European Union for 2018

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Евродепутатът Андрей Новаков предложи създаването на европейска инициатива за обезлюдените региони

„Демографската криза е бедствие, също както природните катаклизми и икономическите кризи.“

„Демографската криза е бедствие, също както природните катаклизми и икономическите кризи.“

„Демографската криза е бедствие, също както природните катаклизми и икономическите кризи. И ако за последните Европейският съюз (ЕС) има своите инструменти и фондове за справяне, то за обезлюдяването все още нямаме решение“, сподели евродепутатът  от ЕНП/ ГЕРБ Андрей Новаков по време на дебата в Европейския парламент за демографската криза в Европа.

С изказването си в пленарната зала в Страсбург, той лансира идеята за европейска инициатива, която да инвестира във връщане на човешкия капитал в обезлюдяващите се региони. Тя трябва да включва пакет от мерки, целящи ускорени инвестиции в тези региони, за да се стимулира връщането на хората, напуснали родните си места.

Сред мерките се предвижда преференциален достъп до европейско финансиране, съкратена процедура за одобрение и изплащане, както и безплатни консултации на терен за идеите и проектите. В допълнение, инициативата трябва да включва и учредяването на европейска гаранция, която да подпомага по-бедните общини при съфинансирането на проекти в малките населени места.

Евродепутатът предлага инициативата да бъде реализирана през следващия програмен период като интегрирана част от кохезионната политика на Европейския съюз (ЕС).

„Защо да не дадем шанс на младия човек, креативен учител, блестящ доктор или опитен инженер да развиват своята дейност в обезлюдяващ се регион? Ако не обърнем процеса, след 10 години дори и инфраструктурата, построена с европейски средства ще е безполезна.“, изтъкна след дебата Андрей Новаков.

Според евродепутата, обезлюдените европейски региони са дали своя принос в ЕС и е време да върнем обратно човешкия капитал по тези места, за да го превърнем в основен фактор за тяхното бъдещо развитие.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Европейският парламент прие доклад на Андрей Новаков за бъдещето на европейските фондове

С подкрепата на 80% от гласувалите, Европейският парламент прие доклад на Андрей Новаков за бъдещето на европейските фондове

С подкрепата на 80% от гласувалите, Европейският парламент прие доклад на Андрей Новаков за бъдещето на европейските фондове

С подкрепата на 80% от гласувалите, Европейският парламент прие доклад на Андрей Новаков, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и зам.-координатор в Комисията по регионално развитие на Европейския парламент. Документът касае бъдещето на инвестициите чрез еврофондовете в Съюза. По време на обсъждането преди гласуването днес, еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу подкрепи доклада и подчерта важността му за бъдещето на европейските инвестиции.

Докладът призовава за запазване на безвъзмездното финансиране на по-бедните и развиващи се региони, както и постигане на баланс между оперативните програми и финансовите инструменти в кохезионната политика на ЕС след 2020г. Евродепутатът предлага конкретни стъпки за опростяването на кандидатстването и управлението на европейски средства, както и за съчетаването на различни източници на финансиране в рамките на един проект.

„Всеки ден чрез кохезионната политика ЕС инвестира в регионите си средно по половин милиард евро. До 2023г. ще бъдат инвестирани над 450 млрд. евро. За страната ни това са почти 10 млрд. евро под формата на стотици проекти. Целта на доклада е да запази кохезионната политика и нивото на инвестициите след 2020г. Подкрепата на Европейския парламент днес е подкрепа и към България.“, заяви Новаков след приключилото в Страсбург гласуване по-рано днес.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Делегация от китайски инвеститори пристига на посещение в България

ЕС - Китай 2018

„ЕС-Китай 2018 – година посветена на туризма и новите възможности за инвестиции за българския туристически сектор“

Делегация от китайски инвеститори идва на посещение в страната. Те ще участват в организираното от евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков първо национално събитие в Европейския съюз (ЕС), в подкрепа на наскоро лансираната инициатива на Европейската комисия „ЕС-Китай 2018 – година на туризма“.

Конференцията „ЕС-Китай 2018 – година на туризма и нови възможности за инвестиции за българския туристически сектор“ ще представи България като успешна дестинация за бизнес и туризъм и цели да срещне българския и китайския туристически бранш, както и представители на местните власти и бизнеса и да създаде възможности за нови потенциални китайски инвестиции в страната.

Форумът се провежда в партньорство с Европейската туристическа комисия и Българо-Китайската асоциация за развитие на бизнеса. В рамките на визитата е предвидено китайските инвеститори да посетят няколко български града, за да се запознаят с възможностите за инвестиции и отдих в страната.

Събитието ще се проведе на 28 април (петък) 2017г., в бизнес център Капитал Форт (зала Ню Йорк), от 09:30 до 15:30 часа.

Програмата на събитието може да свалите от тук.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Андрей Новаков ще участва в национална обиколка за промотиране на европейско финансиране

 

Андрей Новаков ще участва в национална обиколка за промотиране на европейско финансиране



Андрей Новаков ще участва в национална обиколка за промотиране на европейско финансиране

 

Евродепутатът Андрей Новаков ще участва в национална обиколка, в над 20 града в страната, за промотиране на възможностите за европейско финансиране за българския бизнес. Събитията са част от национален бизнес форум „Силни региони за силна икономика“.

Поредицата от срещи, чийто график може да бъде намерен на сайта на събитието, започва на 20 април във Враца. На всяко от събитията, които ще продължат до 29 юни, с тържествено закриване в гр. Благоевград, основни партньори са местните власти. Очаква се активно участие на предприемачи и бизнесмени от региона, академични експерти, неправителствени организации и търговски палати.

В рамките на обиколката, Новаков ще разясни подробности около кандидатстването по европейски програми за българските фирми, както и повече информация как може да се използва безплатната платформа „Еврофинансирай“. Възможностите за градско развитие чрез финансови инструменти също ще бъдат застъпени.

Националният форум се организира от сп. „Бизнес клуб“ и е подкрепен от над 20 организации,  институции и агенции, сред които Изпълнителната агенция на малките и средните предприятия, Българска агенция за инвестиции и Българска банка за развитие.

Евродепутатът Андрей Новаков ще участва в национална обиколка, в над 20 града в страната, за промотиране на възможностите за европейско финансиране за българския бизнес.

Евродепутатът Андрей Новаков ще участва в национална обиколка, в над 20 града в страната, за промотиране на възможностите за европейско финансиране за българския бизнес.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

България е на второ място по инвестиции от плана „Юнкер“ като процент от БВП

Евродепутатът Андрей Новаков разказва пред Кмета. bg за възможностите, от които могат да се възползват общините в България от плана „Юнкер“. Преди дни Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) организира конференция по темата. 

-Г-н Новаков, какви възможности предлага планът „Юнкер“ за българските общини? 

-Преди да стигнем до това какви и колко, въпросът ви казва много – има такива възможности и те са различни от познатите дотук и идват в допълнение. Преди да кажем на кметовете как да ползват плана, нека видим как се справя той. Към края на декември 2016г. планът „Юнкер“ постигна над 50% от предварително начертаната цел от 315 млрд. евро очаквани инвестиции до края на 2017г. Още преди края на 2016г. реално над 500 компании в България се бяха възползвали от предлаганото чрез посредници финансиране по линия на плана „Юнкер“. Този успех се дължи предимно на 10 транзакции, сред които споразуменията с банкови финансови посредници за предоставяне на финансиране на малките и средни предприятия в България. В това число беше подписано и споразумение с Българската банка за развитие в размер на 150 млн. евро за предоставяне на заеми за малки и средни предприятия и компании със средна пазарна капитализация.

Друг факт е, че трябва да ставаме все по-добри в работата си с инструменти като плана. И ако днес се казва „Юнкер“, ЕСФИ и прочее, утре името може да е друго, но подходът ще продължи да се развива в тази посока. Все повече гласове има в подкрепа на това по-голяма част от парите на ЕС за сближаване да се предоставят чрез финансови инструменти за сметка на добре познатите у нас оперативни програми. Аз считам, че това не бива да става, но за да вземем максимума от всеки лев европейско финансиране, бързо трябва да привикнем и към този тип финансиране. Ако не се адаптираме, ще загубим.

Има и положителна страна, която осветлява ползите на българските общини от плана „Юнкер“. По време на срещите ми миналата година с вицепрезидентите на Европейската инвестиционна банка, както и с Илияна Цанова, заместник-изпълнителен директор на ЕФСИ, стана ясно, че страната ни е на второ място по привлечени инвестиции от плана като процент от БВП. По отношение на големи проекти в Източна Европа наблюдаваме изоставане от общия напредък по него. Отчасти това се дължи на необходимата на терен техническа помощ от страна на ЕИБ. Точно този въпрос обсъдих с вицепрезидента на Банката Файол. Радвам се, че само месец след това страната ни и Банката подписаха меморандум за създаването на платформа за техническа помощ, насочена към изпълнителната власт и бъдещите проекти по плана „Юнкер“. Това означава, че всеки с добра идея за проект ще може да получи качествен съвет дали и как може да се финансира.

– Какъв е пътят те да се възползват от тях и за какви проекти? По-активни ли са по плана „Юнкер“ местните власти в други европейски страни?

-Общините могат да са преки и непреки бенефициенти по плана, но има и особености. Финансирането по линия на ЕИБ е на базата на финансови инструменти, при които важат с много голяма тежест пазарните принципи. В това число добавям и икономии от мащаба. Това означава, че колкото по-голяма община е бенефициент, толкова по-добра позиция има целият проект. Това е валидно за целия ЕС, както и за България. Оттук следва, че за да има успешен проект една община, той трябва да е разработен от гледната точка на компания по всички правила на пазара-да е рентабилен, да е достатъчно добър, че да генерира печалба и да върне инвестираното в него. Такъв пример би бил почти всеки проект в сферата на туризма. Голяма част от социална, здравна и градска инфраструктура не е удачен приоритет за инвестиции чрез финансов инструмент. Тротоарът, улицата и фасадата на сграда не могат да генерират възвръщаемост и печалба.

В ЕС не са много общините като единичен бенефициент, но въпреки това има успешни примери. Конкретен такъв е проект за енергийна ефективност на жилищни сгради във Финландия, подкрепен от плана „Юнкер“. 150 млн. евро се очаква да привлекат над 320 млн. евро допълнителни инвестиции. Основна роля в проекта играе частна компания. Друг пример е общината в Лисабон,  Португалия, която ползва 250 млн. евро инвестиции от ЕФСИ за съфинансиране на инвестиционния си план до 2020г. при преференциални условия. Щом Лисабон може да използва плана за пряко съфинансиране на инвестиционната си програма, аз не виждам пречка всеки кмет в България да обмисли какво може да направи с този инструмент. Имаме кметове и общини, които натрупаха достатъчно опит и самочувствие в работата си с европейски пари и не бива сами да се ограничаване. Достатъчно е един смел проект да бъде успешно реализиран с подкрепата на ЕФСИ и останалите ще са въпрос на месеци.

Общините в България могат да се възползват от ЕФСИ и непряко. Предимно това се наблюдава към момента. Например, с предоставеното финансиране се подпомага бизнесът, който е базиран в дадена община. Колкото повече бизнес от същата тази община успее да се възползва от финансирането, толкова по-добре за икономиката на местно ниво. Повече приходи от данъци, повече работни места и по-малко безработица. Същото е и с транспортна, енергийна или комуникационна инфраструктура, финансирана от плана „Юнкер“. В този ред на мисли, целенасочена политика на общините за насърчаване на местния бизнес да кандидатства по плана, придружено с добра разяснителна кампания, ми се струва удачен подход. Или поне за кметовете, които припознават развитието на местната икономика като приоритет.

-Има ли интерес до момента от общини?

-От общо 149 проекта, подадени през инвестиционния портал на ЕИБ, 7 са български. Сред тях са пътят Ботевград-Видин на стойност 450 млн. евро и обновяване на варненското пристанище на стойност около 430 млн. евро. Има и един подаден от държавното дружество  „Електроенергиен системен оператор“ за изграждането на 110 км нов далекопровод на стойност около 57 млн. лева. Липсата на проект, пряко подаден от община, не следва да се разглежда като драматичен проблем.

Опитът, както от миналия, така и от настоящия програмен период показва, че финансовите инструменти, включително и ЕФСИ, напредват по-бързо в икономически по-силните региони. Това се случва поради две причини. Първо, бизнес средата и банковият сектор са по-добре развити и бизнесът работи по-успешно с дълговото финансиране от ЕС. Второ, икономически по-силните региони разполагат с ограничено грантово финансиране, защото то е предвидено за останалите региони в ЕС.

Има и друг аргумент общините не само в България, но и в целия ЕС да подхождат с резерви към използването на финансови инструменти – стремеж към добра финансова позиция, и избягването на прекомерен дълг.

-През новия програмен период българските общини на кои европейски програми залагат и защо?

-Българските общини по-скоро имат фокус към грантовото финансиране по линия на оперативните програми.  Програмирането на периода до 2020г. активно обхвана и българските общини, които заложиха проектите си за финансиране още преди старта. Финансирането е осигурено преди началото и стабилността и предвидимостта на инвестициите са абсолютни.

Ключови оперативни програми са „Транспорт и транспортна инфраструктура“, „Региони в растеж“, „Иновации и конкурентоспособност“, „Развитие на човешките ресурси“ и „Околна среда“. По тези програми се наблюдава най-голям брой договори и реално изплатени средства. Към днешна дата България е договорила 35% от бюджета си по оперативните програми или 7 млрд. лв. (включва национално съфинансиране). Още по-важно е, че реално сме  изплатили 7.5% от бюджета ни до 2020г.

Интервюто е публикувано в Кмета.бг с позволението на редакцията

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Евродепутатът Андрей Новаков обсъди с еврокомисаря Корина Крецу възможности за допълнителна европейската помощ за Хитрино

Shaking hands between Corina Cretu and Andrey Novakov, MEP, at the European Parliament in Strasbourg on 13th December 2016.

Shaking hands between Corina Cretu and Andrey Novakov, MEP, at the European Parliament in Strasbourg on 13th December 2016.

Възможности за допълнителна европейска помощ за пострадалите в Хитрино бе сред основните теми на срещата между еврокомисаря по регионална политика Корина Крецу и българския евродепутат Андрей Новаков. В рамките на срещата стана ясно, че ще бъдат търсени всички възможности за подпомагане възстановяването на Хитрино, освен вече отпуснатите средства от Програмата за развитие на селските райони. По време на разговора, който се проведе в Европейския парламент в Страсбург, бе обсъден и напредъкът на България по договаряне и изплащане на средства от фондовете на Европейския съюз.

Андрей Новаков и еврокомисар Крецу обсъдиха и бъдещето на кохезионната политика, като се обединиха около мнението, че процесът по опростяване на процедурите трябва да продължи. Подчертано бе, че структурните и инвестиционни фондове на Европейския съюз са от изключителна важност за държавите и е необходимо запазване на баланса между безвъзмездното финансиране на проекти и използването на новите дългови финансови инструменти, например плана Юнкер.

„Бих искал да поздравя г-жа Крецу, че благодарение на усилията на Европейската комисия и Генерална дирекция „Регионално развитие“, кохезионната политика се реформира, но и върви към значително намаляване на излишната бюрокрация, без това да се отразява на качеството на проектите и контрола по тяхното изпълнение“, каза Новаков.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail