Андрей Новаков води китайски инвеститори с интерес към България

Андрей Новаков води китайски инвеститори с интерес към България

Андрей Новаков води китайски инвеститори с интерес към България

Днес се провежда международна конференция в бизнес сградата на Капитал Форт в София с повече от 130 гости от България, представители на бизнеса от Народна Република Китай и експерти от Брюксел. Конференцията бе открита от посланика на Народна Република Китай, Н.Пр. Джан Хайджоу.

„Преди 100 години чужди медии и чужди вестници са се надпреварвали да пишат за българското икономическо чудо. То е постигнато в изключително тежки времена, но заради това, че е поставено като национален идеал, политици, предприемачи и индустриалци са посветили живота си на него. Още на предварителната среща китайските инвеститори представиха инвестиционните си намерения, а от българска страна представихме инвестиционни проекти и готови за инвестиции индустриални зони“, разказа  Андрей Новаков, евродепутат от ЕНП/ ГЕРБ.

Страната ни е първата държава-членка на ЕС, подкрепила инициативата на Европейската комисия за година на отношенията ЕС-Китай 2018.

„С това събитие, искаме да засилим партньорските връзки между България и Китай, да стимулираме китайски инвестиции в българския туризъм. Именно днес с моя екип подаваме проект в тази насока, който очакваме да бъде финансиран от Европейската Комисия“, сподели Андрей Новаков.

По инициатива на евродепутата за втора поредна година се подава проект за нова европейска програма. Тя има за цел да подготви българския туристически сектор за китайски туристи и инвеститори чрез безплатна онлайн платформа, специализирана за туризъм и търговия с Народна Република Китай.

Събитието бе открито и от народните представители Делян Добрев и Николина Ангелкова, както и от Тим Ферхурст от Европейска асоциация на туроператорите. Официални партньори на събитието са Българо-китайската бизнес асоциация за развитие и Европейската комисия за транспорт.

Страната ни е първата държава-членка на ЕС, подкрепила инициативата на Европейската комисия за година на отношенията ЕС-Китай 2018.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Андрей Новаков ще участва в национална обиколка за промотиране на европейско финансиране

 

Андрей Новаков ще участва в национална обиколка за промотиране на европейско финансиране



Андрей Новаков ще участва в национална обиколка за промотиране на европейско финансиране

 

Евродепутатът Андрей Новаков ще участва в национална обиколка, в над 20 града в страната, за промотиране на възможностите за европейско финансиране за българския бизнес. Събитията са част от национален бизнес форум „Силни региони за силна икономика“.

Поредицата от срещи, чийто график може да бъде намерен на сайта на събитието, започва на 20 април във Враца. На всяко от събитията, които ще продължат до 29 юни, с тържествено закриване в гр. Благоевград, основни партньори са местните власти. Очаква се активно участие на предприемачи и бизнесмени от региона, академични експерти, неправителствени организации и търговски палати.

В рамките на обиколката, Новаков ще разясни подробности около кандидатстването по европейски програми за българските фирми, както и повече информация как може да се използва безплатната платформа „Еврофинансирай“. Възможностите за градско развитие чрез финансови инструменти също ще бъдат застъпени.

Националният форум се организира от сп. „Бизнес клуб“ и е подкрепен от над 20 организации,  институции и агенции, сред които Изпълнителната агенция на малките и средните предприятия, Българска агенция за инвестиции и Българска банка за развитие.

Евродепутатът Андрей Новаков ще участва в национална обиколка, в над 20 града в страната, за промотиране на възможностите за европейско финансиране за българския бизнес.

Евродепутатът Андрей Новаков ще участва в национална обиколка, в над 20 града в страната, за промотиране на възможностите за европейско финансиране за българския бизнес.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Андрей Новаков: ЕС отпуска още €6 млрд. за инфраструктура, сигурност и нови работни места

ЕС отпуска още €6 млрд. за инфраструктура

Горд съм, че Европейският парламент (ЕП) постигна споразумение за допълнителни 6 млрд. евро по ключови за Европейския съюз (ЕС) програми, което е исторически успех без аналог. Това каза евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков по време на пленарното заседание на ЕП в Страсбург, където се обсъди преразглеждането на многогодишната финансова рамка на ЕС. „Убеден съм, че въпреки успеха на инициативи като плана „Юнкер“, безвъзмездното финансиране на големи инфраструктурни проекти в развиващите се региони не може да има алтернатива. То трябва да остане водещ принцип в държавите, които се нуждаят от такива средства.“, изтъкна Новаков в обръщението си.

Допълнителното финансиране ще бъде насочено към програми като „Механизма за свързана Европа“, който финансира ключови за ЕС инфраструктурни проекти, включително в България. За него се предвиждат допълнителни 300 млн. евро, а нови 200 млн. ще бъдат отпуснати на „Хоризонт 2020“ – програмата за научна и развойна дейност на ЕС. За борба с младежката безработица се предвиждат 1.2 млрд. евро през Инициативата за младежка заетост, а още 100 млн. ще получи и програма „Еразъм+“, която е насочена изцяло към студенти, преподаватели и неправителствения сектор и по която участват почти всички български университети. Докладът, който ще бъде гласуван по време на пленарната сесия на ЕП, предвижда над 2.5 млрд. евро допълнително за сигурност и вътрешен ред до 2020 година.

„Осигурените допълнителни средства са възможност за България да финансира приоритетни проекти в отделните сектори, като допълнително подпомогне икономическия си ръст.“, коментира още Новаков.

В началото на годината България се изкачи на първо място в ЕС по получени средства от европейския бюджет като дял от БНП и един от най-големите нетни бенефициенти в Съюза.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Приеха доклад на Андрей Новаков за продължаване на европейските инвестиции в България и ЕС

Shaking hands between Corina Cretu and Andrey Novakov, MEP, at the European Parliament in Strasbourg on 13th December 2016.

Комисията по регионално развитие на Европейския парламент подкрепи доклада на зам.-координатора на ЕНП и евродепутат от ГЕРБ Андрей Новаков за бъдещето на европейското финансиране в ЕС.

„Подкрепата на текста е подкрепа към инвестициите чрез европейски средства в страната ни. Моята цел е безвъзмездното финансиране и финансови инструменти за България да не намаляват и да продължи подпомагането на българските общини, бизнес и млади хора.“, обобщи Новаков след приключването на гласуването в Брюксел.

Още през януари т.г. България се нареди на трето място в ЕС по плащания от ЕК – 67 млн. евро. Данните на Европейската комисия още сочат, че през 2015г. страната ни е на първо място като бенефициент на европейски средства в ЕС. За същата година държавата е внесла 424 млн. евро в европейския бюджет, в замяна на което получава над 2.7 млрд. евро, а съотношението е 1 : 6.4 в наша полза. Според Новаков, реалността и числата говорят за едно – отлична работа в насочването на инвестиции към икономиката.

Докладът на Новаков получи подкрепата на 90% от евродепутатите в комисията и има за цел да предложи баланс между безвъзмездното финансиране и финансовите инструменти в кохезионната политика на ЕС след 2020г. Важен акцент в доклада е заявката, че нито едно от предизвикателствата пред ЕС или криза от всякакво естество да не води до намаляване на инвестициите чрез евросредства в държавите. Наред с това, евродепутатът предлага конкретни стъпки за опростяване използването на европейски средства в ЕС.

 

 

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

България се изкачи на първо място в Европа по получени средства от бюджета на Европейския съюз

България се изкачва на първото място в Европа по средства, получени от европейския бюджет като дял от брутния национален доход. Това стана ясно от данни на Европейската комисия, които представи евродепутатът Андрей Новаков в Европейския парламент. Според тях, за 2015 година след България по привлечено финансиране се нареждат Унгария, Словакия, Чехия и Румъния.

„Данните показват, че през 2015 година никоя държава в Европа не е получила повече от Европейския съюз (ЕС), отколкото България. Важно е да припомним, че едва 2 години по-рано, имаше редица спрени програми, което прави постигнатото още по-ценно“, изтъкна Новаков.

Изнесената статистика показва, че инвестициите от европейските структурни фондове се равняват на 5.33% от брутния национален доход на страната за 2015 година, което е признак за отлично свършена работа на централната и местна администрация.

„За същата година България е внесла 424 милиона евро, а е получила обратно над 2.7 милиарда евро за по-добри пътища, социални проекти, модернизиране на болници, училища и администрация, инвестиции в култура и наука, земеделие и селско стопанство, както и подкрепа на малки, средни и семейни предприятия.

По думите на Новаков, подкрепата на ЕС има дългосрочен ефект и помага на България да изгради икономика с постоянен ръст и все повече нови работни места.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

България е на второ място по инвестиции от плана „Юнкер“ като процент от БВП

Евродепутатът Андрей Новаков разказва пред Кмета. bg за възможностите, от които могат да се възползват общините в България от плана „Юнкер“. Преди дни Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) организира конференция по темата. 

-Г-н Новаков, какви възможности предлага планът „Юнкер“ за българските общини? 

-Преди да стигнем до това какви и колко, въпросът ви казва много – има такива възможности и те са различни от познатите дотук и идват в допълнение. Преди да кажем на кметовете как да ползват плана, нека видим как се справя той. Към края на декември 2016г. планът „Юнкер“ постигна над 50% от предварително начертаната цел от 315 млрд. евро очаквани инвестиции до края на 2017г. Още преди края на 2016г. реално над 500 компании в България се бяха възползвали от предлаганото чрез посредници финансиране по линия на плана „Юнкер“. Този успех се дължи предимно на 10 транзакции, сред които споразуменията с банкови финансови посредници за предоставяне на финансиране на малките и средни предприятия в България. В това число беше подписано и споразумение с Българската банка за развитие в размер на 150 млн. евро за предоставяне на заеми за малки и средни предприятия и компании със средна пазарна капитализация.

Друг факт е, че трябва да ставаме все по-добри в работата си с инструменти като плана. И ако днес се казва „Юнкер“, ЕСФИ и прочее, утре името може да е друго, но подходът ще продължи да се развива в тази посока. Все повече гласове има в подкрепа на това по-голяма част от парите на ЕС за сближаване да се предоставят чрез финансови инструменти за сметка на добре познатите у нас оперативни програми. Аз считам, че това не бива да става, но за да вземем максимума от всеки лев европейско финансиране, бързо трябва да привикнем и към този тип финансиране. Ако не се адаптираме, ще загубим.

Има и положителна страна, която осветлява ползите на българските общини от плана „Юнкер“. По време на срещите ми миналата година с вицепрезидентите на Европейската инвестиционна банка, както и с Илияна Цанова, заместник-изпълнителен директор на ЕФСИ, стана ясно, че страната ни е на второ място по привлечени инвестиции от плана като процент от БВП. По отношение на големи проекти в Източна Европа наблюдаваме изоставане от общия напредък по него. Отчасти това се дължи на необходимата на терен техническа помощ от страна на ЕИБ. Точно този въпрос обсъдих с вицепрезидента на Банката Файол. Радвам се, че само месец след това страната ни и Банката подписаха меморандум за създаването на платформа за техническа помощ, насочена към изпълнителната власт и бъдещите проекти по плана „Юнкер“. Това означава, че всеки с добра идея за проект ще може да получи качествен съвет дали и как може да се финансира.

– Какъв е пътят те да се възползват от тях и за какви проекти? По-активни ли са по плана „Юнкер“ местните власти в други европейски страни?

-Общините могат да са преки и непреки бенефициенти по плана, но има и особености. Финансирането по линия на ЕИБ е на базата на финансови инструменти, при които важат с много голяма тежест пазарните принципи. В това число добавям и икономии от мащаба. Това означава, че колкото по-голяма община е бенефициент, толкова по-добра позиция има целият проект. Това е валидно за целия ЕС, както и за България. Оттук следва, че за да има успешен проект една община, той трябва да е разработен от гледната точка на компания по всички правила на пазара-да е рентабилен, да е достатъчно добър, че да генерира печалба и да върне инвестираното в него. Такъв пример би бил почти всеки проект в сферата на туризма. Голяма част от социална, здравна и градска инфраструктура не е удачен приоритет за инвестиции чрез финансов инструмент. Тротоарът, улицата и фасадата на сграда не могат да генерират възвръщаемост и печалба.

В ЕС не са много общините като единичен бенефициент, но въпреки това има успешни примери. Конкретен такъв е проект за енергийна ефективност на жилищни сгради във Финландия, подкрепен от плана „Юнкер“. 150 млн. евро се очаква да привлекат над 320 млн. евро допълнителни инвестиции. Основна роля в проекта играе частна компания. Друг пример е общината в Лисабон,  Португалия, която ползва 250 млн. евро инвестиции от ЕФСИ за съфинансиране на инвестиционния си план до 2020г. при преференциални условия. Щом Лисабон може да използва плана за пряко съфинансиране на инвестиционната си програма, аз не виждам пречка всеки кмет в България да обмисли какво може да направи с този инструмент. Имаме кметове и общини, които натрупаха достатъчно опит и самочувствие в работата си с европейски пари и не бива сами да се ограничаване. Достатъчно е един смел проект да бъде успешно реализиран с подкрепата на ЕФСИ и останалите ще са въпрос на месеци.

Общините в България могат да се възползват от ЕФСИ и непряко. Предимно това се наблюдава към момента. Например, с предоставеното финансиране се подпомага бизнесът, който е базиран в дадена община. Колкото повече бизнес от същата тази община успее да се възползва от финансирането, толкова по-добре за икономиката на местно ниво. Повече приходи от данъци, повече работни места и по-малко безработица. Същото е и с транспортна, енергийна или комуникационна инфраструктура, финансирана от плана „Юнкер“. В този ред на мисли, целенасочена политика на общините за насърчаване на местния бизнес да кандидатства по плана, придружено с добра разяснителна кампания, ми се струва удачен подход. Или поне за кметовете, които припознават развитието на местната икономика като приоритет.

-Има ли интерес до момента от общини?

-От общо 149 проекта, подадени през инвестиционния портал на ЕИБ, 7 са български. Сред тях са пътят Ботевград-Видин на стойност 450 млн. евро и обновяване на варненското пристанище на стойност около 430 млн. евро. Има и един подаден от държавното дружество  „Електроенергиен системен оператор“ за изграждането на 110 км нов далекопровод на стойност около 57 млн. лева. Липсата на проект, пряко подаден от община, не следва да се разглежда като драматичен проблем.

Опитът, както от миналия, така и от настоящия програмен период показва, че финансовите инструменти, включително и ЕФСИ, напредват по-бързо в икономически по-силните региони. Това се случва поради две причини. Първо, бизнес средата и банковият сектор са по-добре развити и бизнесът работи по-успешно с дълговото финансиране от ЕС. Второ, икономически по-силните региони разполагат с ограничено грантово финансиране, защото то е предвидено за останалите региони в ЕС.

Има и друг аргумент общините не само в България, но и в целия ЕС да подхождат с резерви към използването на финансови инструменти – стремеж към добра финансова позиция, и избягването на прекомерен дълг.

-През новия програмен период българските общини на кои европейски програми залагат и защо?

-Българските общини по-скоро имат фокус към грантовото финансиране по линия на оперативните програми.  Програмирането на периода до 2020г. активно обхвана и българските общини, които заложиха проектите си за финансиране още преди старта. Финансирането е осигурено преди началото и стабилността и предвидимостта на инвестициите са абсолютни.

Ключови оперативни програми са „Транспорт и транспортна инфраструктура“, „Региони в растеж“, „Иновации и конкурентоспособност“, „Развитие на човешките ресурси“ и „Околна среда“. По тези програми се наблюдава най-голям брой договори и реално изплатени средства. Към днешна дата България е договорила 35% от бюджета си по оперативните програми или 7 млрд. лв. (включва национално съфинансиране). Още по-важно е, че реално сме  изплатили 7.5% от бюджета ни до 2020г.

Интервюто е публикувано в Кмета.бг с позволението на редакцията

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail