Трима български евродепутати предложиха ЕК да въведе минимални стандарти за храните в Европа

„Въпросът с разликите в качеството на хранителните и нехранителните продукти в Европа е пряко свързан със същността на функционирането на единния пазар и доверието на потребителите. Поради това настоятелно призоваваме Европейската комисия да въведе общи минимални стандарти за хранителни и нехранителни продукти в ЕС“, се казва в едно от ключовите изменения, които българските евродепутати Емил Радев (ЕНП), Андрей Новаков (ЕНП) и Филиз Хюсменова (АЛДЕ) предлагат.

Изменението се прави към доклада относно разликите в качеството на някои продукти на единния пазар в Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, който Европейския парламент предстои да обсъди съвсем скоро.

Заедно с идеята за създаване на минимални стандарти, българските евродепутати настояват още за по-голяма закрила за европейските потребители, като изрично добавят и хората със специални диетични нужди, по отношение на които също се наблюдава дискриминация на пазара по оста Изток-Запад.

Сред промените на тримата евродепутати се откроява също така призив за по-активна роля от страна на потребителските организации в Европа, така че те да могат да изградят експертиза и да развият способностите си за изследване на пазара, което би подпомогнало националните компетентни органи да откриват и да се справят със случаите на нелоялни търговски практики и разлики в качеството на продуктите, продавани на съответния национален пазар.

На последно, но не и по важност място, евродепутатите настояват да се прекрати всяка дискриминация спрямо държавите от Централна и Източна Европа по отношение на храните, продавани на техните пазари и да се осигури равното третиране на техните граждани, независимо от покупателната им възможност, съществуващите нелоялни търговски практики и др., които в повечето случаи се оказват в ущърб на гражданите с по-ниски доходи за каквито са считани и  източноевропейските.

Според Емил Радев, който от години се бори с порочната практика на двойните стандарти в Европа, Съюзът има още много какво да направи по отношение равноправието на европейските граждани и еднаквата защита на техните права. „Въпросът с двойните стандарти не е нов, той винаги е съществувал, но първите публични твърдения за това се появяват едва през 2009 г. в Словакия. Жалко е, че вече близо 10 г. ЕС не прави почти нищо, за да сложи край на тази несправедливост. Вярваме, че с въвеждането на единен минимален стандарт за целия Съюз, гражданите от Източна Европа най-накрая ще получат равен достъп до продукти със същите качествени характеристики и състав като гражданите на Германия, Франция или Австрия например, като за това няма да се налага да плащат повече, каквато практика също се наблюдава у нас в момента“, коментира Емил Радев.

Според Андрей Новаков, крайно време е Европейската комисия да наложи стандарти, така че производителите да не третират потребителите в различните региони на Европа по неравнопоставен начин. В момента компаниите използват слабостта в европейското законодателство, че в Европейския съюз има 28 различни контролни органи и 28 различни законодателства.

Като член на Комисията по Вътрешен пазар и защита на потребителите в ЕП, евродепутатът Филиз Хюсменова допълни: „Безспорно е, че съществуват двойни стандарти. Няколко изследвания гo показаха спрямо качеството на храните. И това е така не само по отношение на България, а и на редица други държави от Източна и Централна Европа. Наивно е да се търсят разрешения, ако всяка страна работи самостоятелно. Затова ние в Европейския парламент обединихме усилията си в защита на равнопоставеността на потребителите от всички държави в ЕС. Така допринасяме и за постигане на целите на българското председателство и за качеството на живот на всички нас в България.“

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Евродепутатът Андрей Новаков предложи създаването на европейска инициатива за обезлюдените региони

„Демографската криза е бедствие, също както природните катаклизми и икономическите кризи.“

„Демографската криза е бедствие, също както природните катаклизми и икономическите кризи.“

„Демографската криза е бедствие, също както природните катаклизми и икономическите кризи. И ако за последните Европейският съюз (ЕС) има своите инструменти и фондове за справяне, то за обезлюдяването все още нямаме решение“, сподели евродепутатът  от ЕНП/ ГЕРБ Андрей Новаков по време на дебата в Европейския парламент за демографската криза в Европа.

С изказването си в пленарната зала в Страсбург, той лансира идеята за европейска инициатива, която да инвестира във връщане на човешкия капитал в обезлюдяващите се региони. Тя трябва да включва пакет от мерки, целящи ускорени инвестиции в тези региони, за да се стимулира връщането на хората, напуснали родните си места.

Сред мерките се предвижда преференциален достъп до европейско финансиране, съкратена процедура за одобрение и изплащане, както и безплатни консултации на терен за идеите и проектите. В допълнение, инициативата трябва да включва и учредяването на европейска гаранция, която да подпомага по-бедните общини при съфинансирането на проекти в малките населени места.

Евродепутатът предлага инициативата да бъде реализирана през следващия програмен период като интегрирана част от кохезионната политика на Европейския съюз (ЕС).

„Защо да не дадем шанс на младия човек, креативен учител, блестящ доктор или опитен инженер да развиват своята дейност в обезлюдяващ се регион? Ако не обърнем процеса, след 10 години дори и инфраструктурата, построена с европейски средства ще е безполезна.“, изтъкна след дебата Андрей Новаков.

Според евродепутата, обезлюдените европейски региони са дали своя принос в ЕС и е време да върнем обратно човешкия капитал по тези места, за да го превърнем в основен фактор за тяхното бъдещо развитие.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

4.24 млрд. лв. междинни плащания за България в одобрения от ЕП бюджет 2018 на ЕС

„Вноската на България в бюджета на ЕС за 2018г. се очаква да бъде 1.13 млрд. лв. За същата година реалните плащания от ЕС към България се очаква да са в размер на 4.24 млрд. лв.  Съотношението е почти 4 към 1.“, допълни евродепутатът.

„Вноската на България в бюджета на ЕС за 2018г. се очаква да бъде 1.13 млрд. лв. За същата година реалните плащания от ЕС към България се очаква да са в размер на 4.24 млрд. лв. Съотношението е почти 4 към 1.“, допълни евродепутатът.

Прогнозните междинни плащания към България през 2018г. ще бъдат 4.24 млрд. лв. Това заяви Андрей Новаков, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, след като Европейският парламент (ЕП) гласува позицията си днес по бюджета на Европейския съюз (ЕС) за следващата година.

„Вноската на България в бюджета на ЕС за 2018г. се очаква да бъде 1.13 млрд. лв. За същата година реалните плащания от ЕС към България се очаква да са в размер на 4.24 млрд. лв.  Съотношението е почти 4 към 1.“, допълни евродепутатът.

Предвижданията на Европейската комисия (ЕК) показват, че по Европейския фонд за регионално развитие и по Кохезионния фонд страната ни ще получи междинни плащания в размер над 1.5 млрд. лв. По-голямата част от тях са предвидени за градско развитие и транспортна инфраструктура.

Други 360 млн. лв. междинни плащания се очакват в подкрепа на заетостта и по-специално, младежката заетост.

В бюджета се посочва още, че за 2018г. България ще получи междинни плащания в размер на 730 млн. лв. в подкрепа на селските райони и земеделието, както до 1.5 млрд. лв. директни плащания към българските фермери.

Според Новаков, който е част от преговорния екип по бюджет 2018 на ЕС, последната стъпка от финализирането на бюджета са предстоящите преговори между ЕП, ЕК и Съвета през ноември.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Евродепутатът Андрей Новаков ще бъде сред преговарящите по бюджет 2018 на ЕС

„До 2023г. еврофондовете инвестират в страната ни почти 20 млрд. лв. Средно по 2 млрд. на година. Плюс е, че България е част от преговорите за бюджет 2018.“

„До 2023г. еврофондовете инвестират в страната ни почти 20 млрд. лв. Средно по 2 млрд. на година. Плюс е, че България е част от преговорите за бюджет 2018.“

Евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) бе определен за член на преговарящия екип по най-големия в историята бюджет на Европейския съюз (ЕС). Това ще бъде третата поредна година, в която Новаков ще участва в договарянето на бюджетната рамка. Той ще е сред 28-те евродепутати, които до 21 ноември трябва да финализират размера на европейските инвестиции в държавите за идната година.

„До 2023г. еврофондовете инвестират в страната ни почти 20 млрд. лв. Средно по 2 млрд. на година. Плюс е, че България е част от преговорите за бюджет 2018.“, заяви Новаков.

Преговорите ще протичат във формат на помирителни срещи между Европейския парламент, Съвета, и Европейската комисия, като се очаква резултатите да бъдат оповестени до 17-ти ноември. Тазгодишните преговори ще бъдат водени от Гюнтер Йотингер, еврокомисар за бюджет и човешки ресурси.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Андрей Новаков: Директивата за командированите работници не бива да обхваща транспортния сектор

В позицията си, изпратена до вносителя на становището, Новаков изтъква, че част разпоредбите са противоречиви и биха изложили на риск и финансови затруднения много от българските и източноевропейски превозвачи.

В позицията си, изпратена до вносителя на становището, Новаков изтъква, че част разпоредбите са противоречиви и биха изложили на риск и финансови затруднения много от българските и източноевропейски превозвачи.

Предложената от Европейската комисия директива за командированите работници, част от законодателния пакет „Европа в движение“, не бива да обхваща заетите в транспортния сектор. За това се обяви евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) преди публичното обсъждане на предложените мерки, което ще се проведе в Комитета на регионите.

В позицията си, изпратена до вносителя на становището, Новаков изтъква, че част от разпоредбите са противоречиви и биха изложили на риск и финансови затруднения много от българските и източноевропейски превозвачи. Според него, на практика е неприложимо предложението водач на тежкотоварен автомобил, преминал през пет държави, за повече от три дни във всяка, да се осигурява по пет различни законодателства и ставки. „Освен излишна бюрокрация, това би довело и до толкова допълнителни разходи, че малко български компании биха оцелели“, коментира още той. Друго спорно предложение би задължило шофьорите да изоставят камионите и товарите си на всеки три седмици, за да се върнат за поне седмица в собствената си страна.

Целта на провеждащите се публични консултации в Комитета на регионите е да се получи обратна връзка от заинтересованите страни относно предлаганите мерки. Така позициите на превозвачи, неправителствени организации, синдикати и браншови камари ще бъдат взети под внимание при финализирането на окончателния вариант на законодателното предложение.

Пакетът за мобилност, състоящ се от няколко законодателни акта, сред които и така полемичната директива за командированите работници, предстои да влезе за разглеждане в Европейския парламент през декември, давайки официално старт на дебата по темата.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail

Андрей Новаков: ЕС отпуска още €6 млрд. за инфраструктура, сигурност и нови работни места

ЕС отпуска още €6 млрд. за инфраструктура

Горд съм, че Европейският парламент (ЕП) постигна споразумение за допълнителни 6 млрд. евро по ключови за Европейския съюз (ЕС) програми, което е исторически успех без аналог. Това каза евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков по време на пленарното заседание на ЕП в Страсбург, където се обсъди преразглеждането на многогодишната финансова рамка на ЕС. „Убеден съм, че въпреки успеха на инициативи като плана „Юнкер“, безвъзмездното финансиране на големи инфраструктурни проекти в развиващите се региони не може да има алтернатива. То трябва да остане водещ принцип в държавите, които се нуждаят от такива средства.“, изтъкна Новаков в обръщението си.

Допълнителното финансиране ще бъде насочено към програми като „Механизма за свързана Европа“, който финансира ключови за ЕС инфраструктурни проекти, включително в България. За него се предвиждат допълнителни 300 млн. евро, а нови 200 млн. ще бъдат отпуснати на „Хоризонт 2020“ – програмата за научна и развойна дейност на ЕС. За борба с младежката безработица се предвиждат 1.2 млрд. евро през Инициативата за младежка заетост, а още 100 млн. ще получи и програма „Еразъм+“, която е насочена изцяло към студенти, преподаватели и неправителствения сектор и по която участват почти всички български университети. Докладът, който ще бъде гласуван по време на пленарната сесия на ЕП, предвижда над 2.5 млрд. евро допълнително за сигурност и вътрешен ред до 2020 година.

„Осигурените допълнителни средства са възможност за България да финансира приоритетни проекти в отделните сектори, като допълнително подпомогне икономическия си ръст.“, коментира още Новаков.

В началото на годината България се изкачи на първо място в ЕС по получени средства от европейския бюджет като дял от БНП и един от най-големите нетни бенефициенти в Съюза.

Facebooktwittergoogle_pluslinkedinmail